Това, което можех да науча от Рене Жирард

в морския град, където родителите ми имаха място за уикенд, да има лъскава кола беше рисковано. Дивите пуйки живееха в блатото. Ако те се впуснат във вашата алея, човек може да види личния си облик в панела на вашите порти и да избере борба с него. Това остави колата ви с следи от човка и можеше да нарани пуйката.

Рене Жирард може да е намерил метафорична приложимост за това. Голямата концепция на френския теоретик беше, че религията и културата порастват от това, което той назова Миметично съревнование. Човешките същества, неповторимо, избират предметите на своето предпочитание значително въз основа на това, което другите желаят. „ Няма нищо или до нищо, в човешкото държание, което не се научава и цялото образование се основава на реплика “, написа той. Но до момента в който мимезис ни оказва помощ да се учим, това също води до ескалиране на конкуренцията и в последна сметка принуждение. Религията се развива като средство за наличие на съревнование посредством планиране на комунално принуждение върху случайно определена жертвена жертва, изкупителната жертва.  

Харесвам теорията на Жирард, тъй като се пробвах и не съумях да измисля самичък. Преди няколко десетилетия написах удивително неприятна докторска дисертация, аргументирайки се, че англоезичните философи за прояснение са сбъркали, мислейки, че рационалните дейности стартират с гонене на наслаждение и отбягване на болежка. Това е прекомерно индивидуалистично; Научаваме какво да желаеме, като гледаме другите. Бях прото-жирардиец, без да съм чувал за него (англо-американските метафизичен отдели обезкуражават четенето на френски обществени учени). Получих си степен, само че не бях мъдрец и прекосих към финанси.

деликатно изберете враговете си; Ще ги наподобявате преди доста дълго

Първо чух за Girard преди няколко години в блог за стопанска система. Четейки го, почувствах прилив на задоволство, че някой го е направил по пътя, по който се изгубих. И мисля за Жирард постоянно в този момент, тъй като в Съединени американски щати живеем, от ден на ден и повече, в политическия свят, който той разказа: строго съревнование, в което всяка страна завижда, по-късно се пробва да се присвои, източниците на стойност и еднаквост на другия.

Това продължава от дълго време. Какъв е „ революционният “ антиправителствен консерватизъм, който стартира през 80-те години, в случай че не и отвличането на антиправителствената политика от 60-те и 70-те години? Кампаниите срещу предпочитание реагират на лявата цензура, като отстраняват „ обидните “ книги от библиотеките. Левицата идва след Тръмп посредством правосъдието; Тръмп прави същото в подмяна. Нежните ми демократични другари купуват оръжия и консервирани храни като десните подготвители, които един път се подиграваха. Най -силно - както Жирард означи в края на живота си - статутът на жертва или изкупителна жертва се трансформира в обект на миметично съревнование. „ Никога от едната страна на съперничеството няма нищо, което рано или късно няма да бъде открито от другата “, написа Жирард. Прочетете го и стартирате да виждате тези неща на всички места. Изберете деликатно враговете си; Ще ги наподобявате преди доста дълго.

Въпросът не е, че двете страни на американското политическо разделяне са взаимозаменяеми; Разликите сред тях са морално значими. Въпросът вместо това е неизбежността на ирационалната ескалация. Хората, уловени в миметичното съревнование, могат да видят безусловно или риторично принуждение като произхождащо от противоположната страна. „ Насилието постоянно се възприема като законна принуда “, написа Жирард. „ Никой в никакъв случай не се усеща виновен за това, че го задейства. “

Жирард има миг. Има нов документален филм за работата му. В FT Орландо Рийде разказа по какъв начин теорията има специфичен апел към интелектуалците отдясно. Тръмпърс се показва като изкупителни жертви и вижда християнския изключителност и понякога апокалиптичен звук на теорията на Жирард като оправдания за антиправителствения нихилизъм. Питър Тил и JD Vance са и двамата почитатели.

Както постоянно се случва, когато интелектуалецът стане известен, последваха изкривявания. Основният проблем обаче не е неправилно пояснение. Това е пропуск. Това, което постоянно се оставя от полемиките на Жирард, е най -предизвикателната част от неговата доктрина, за това по какъв начин нарушаваме цикъла. Тук той се обръща към едно от най -твърдите послания на Евангелията: разпореждането да обичаме нашите врагове. Жирард знаеше, както всички знаем, че отводът и милостта са съвсем невероятно сложни и много непознати на човешката просвета. И въпреки всичко той твърди, че това е моментите, когато миметичната рецесия е достигнала нервен кресчендо, когато „ суетата и нелепостта на насилието в никакъв случай не са били по -очевидни “, че е допустимо да забележим враговете ни по нов метод. Може ли да не живеем в подобен миг сега? 

Робърт Армстронг е финансовият коментатор на Съединени американски щати на FT и написа бюлетин на необезпокоявания

разберете първо за последните ни истории - следвайте FT Weekend On и, и да получавате бюлетина на FT Weekend всяка събота заран

Източник: ft.com